За Бедреддин

Исмаил Кайгусуз

Животът, възгледите и борбата на големия учен, правист и революционер Симавна Кадъсъоглу шейх Бедреддин Махмуд (шейх Бедреддин Махмуд --син на кадията на Симавна (навсякъде го превеждат Симав) - б.м.)

Животът на шейх Бедреддин

Най-много сведения за живота на шейх Бедреддин се намират в стихотворното му житие, написано от неговия внук Хафъз Али ("хафъз" озн. -, който знае корана наизуст - б.м.). Само че, както и в другите жития, подобен '' род сведения имат приказен характер - представят светеца, обвит във ^ феноменалност.

Официалните османски историци - неговият съвременник Ибни Арабшах, както и Ашък Паша заде почти не говорят за него, а и казаното се повтаря.

Дядото на Бедреддин - Абдул Азйз произхождал от селджушки султански род и според разказа на Хафъз Али паднал жертва във войната за Димотика през началната фаза от завоеванието на Балканите. Синът на Абдул Азиз -Исраил (Израел - б.м.) се оженил за дъщерята на гръцкия бей на Димотика и между 1357/1359 г. тази жена, прекръстена Мелек (Ангел), родила Бедреддин.

Родното място на Бедреддин Махмуд - крепостта Симавна в околностите на е Одрин, днес се намира в Гърция между Караагач (озн. бряст - б.м.) и Димотика. Тъй като баща му там изпълнявал длъжността кадия, е известен с името шейх Бедреддин - син на кадията на Симавна. |

Кадията Исраил още в ранна възраст пристигнал в Самаркант, за да получи образование. Той станал първият учител на сина си и направил всичко по силите си, за да получи той най-доброто за времето си образование. Бедреддин бил обучаван съобразно правилата на шериата и несъмнено образованието му включвало право, изказванията на Мохамед по верски въпроси, ораторство, граматика, синтаксис, тълкувание на корана, арабски език.

След обучението си в родното място, известно е, че Бедреддин е учил в Бурса и известно време - в Кония. Висшето си образование завършил в Кайро, където слушал лекции на тогавашни учени, най-известни сред които са Мюбарекшах Мантъки и Мохамед бин Махмуд Екмеледдюн.

Приятелите на Бедреддин в Египет, като сеййид Шериф Гюрджани ("сеййид" озн. господин, в смисъл потомък на пророка Мохамет; от знатно потекло -б.м.), ученият медик Айдънлъ Хаджъ Паша, поетът Ахмеди, молла Шемседдин Фенари (молла - учен, духовник - б.м.) били сред видните интелектуалци на османската цивилизация по онова време. И. Хаккъ Узунчаршълъ характеризира Бедреддин и неговите другари като "учени,

свързани с тайното учение".

Бедреддин изучавал мистицизма при шейх Хюсеин Ахлати[1], даже през 40-дневния период (този период се нарича "чиле" и трае 40 денонощия, през които новоприсъединилият се към някои от ислямските секти се усамотява, отказва се от всичко земно и приема малко количество храна — б.м.) достигнал два пъти до медитация. Бедреддин се оженил за Мария - една от робините на мамелюкския султан Медик Захир, и станал баджанак на шейха (Хюсеин Ахлати - б.м.). Известно време бил учител на бъдещия султан Фередж. През този период започнал да пише съчинения върху правото.

От Кайро - по предложение на шейха - отишъл в Тебриз, където развил и разширил своите познания върху мистицизма с помоща на Абдурахман-и Бистами и неговите съмишленици, смятани по времето на Бедреддин за знаменити мистици. По това време се запознал и водил спорове с кръга учени е около Тимур.

Когато отново се завърнал в Кайро, за известно време заел мястото на починалия през 1397 г. шейх, след това заминал за Анадола и дълго време обикалял бейлиците (княжествата - б.м.) Караман, Гермиян, Айдън, обикалял също и Тире. Тези обиколки в максимално обективна степен са оценени от И. Хаккъ Узунчаршълъ по следния начин:

"По времето, когато шейх Бедреддин обикалял Анадола, започнал да разпространява мистицизма, по-скоро - батънитските принципи[2] . Влизайки в досег с тюркмени-алеви ги обучавал по тяхно желание. По-късно шейх Бедреддин се прехвърлил в Румелия и се установил в Одрин. Срещал се хората, които идвали да го посетят и постепенно влиянието му растяло." (И. Хаккъ Узунчаршълъ, Османска история, Т. I, 2. изд., Истанбул, 1982, с. 362).

В "Шакайък-и Нуманийс" (шакайък озн. "божур", нещо като "Кървавочервсн божур", не съм сигурна в превода) е отбелязано пътуване на Бедреддин до остров Хиос. Когато през 1410-1413 г. Муса Челеби управлява в Одрин, назначава шейх Бедреддин за свой кадъаскер (военен съдия - б.м.). Според написаното от Бедреддин във "Варидат" (Морални размишления) през 1407 г., Муса Челеби споделял безусловно неговите идеи и вярвания. Пак според Узунчаршълъ обаче - не може да се твърди, че единствено "назначаването на Бедреддин за кадъаскер помогнало за разпространение на неговото влияние". Както вярно е констатирал Нежат Бирдоган: "През 1412 г. Муса Челеби - в духа на идеите на Бедреддин - пише, че правото на използване на земята трябва да се остави на народа" (Кавга, бр. 14, април 1992).

Най-важният за популярността на Бедреддин период започва, след като Мехмед Челеби побеждава и премахва своя брат, а шейха заточва в Изник. Със своите идеи и вярвания шейх Бедреддин привлича многобройни съмишленици, създава си широко влияние, което се засилва благодарение на дейността на бившия му кетхуда (кехая - домакин -- б.м.) Бьорклюдже Мустафа и на Торлак Ху Кемал. Макар и хората на Бедреддин да печелят големи успехи в започналите междуособици, накрая те са победени. Шейх Бедреддин е заловен и изпратен в Серес.

С фетва (писмен отговор на мюфтия, запитан по шериатски въпроси - б.м.) на Мевляна Хайдар Аджеми, Бедреддин е обесен 1420/1421 г. (В различните източници се дават различни дати за екзекуцията на шейх Бедреддин - 1414, 1415,1417, 1418 г.).

Алеви йол (Алевийски път), 18.03.2003.