|
Интервю на КПД “Родно Лудогорие” с проф. д.и.н. Георги Марков
25.3.2005 г.
Д-р А. Кънев: Г-н професор, Вие вече знаете за нашето дружество, за
списанието, което издаваме и в тази връзка бихме искали да Ви зададем
няколко въпроса. Или по-скоро бихме желали да осветлите Новото време, което
разглеждаме и в този смисъл как бихте представили съвременния поглед на
историка върху събитията от третата четвърт на XIX век в българската история
и по-конкретно подготовката, провеждането и отзвука след Априлските пожари?
Проф Г. Марков: Това е
една тема, която е отдавна изследвана в нашата историография и според мен
този период от българската история трябва да се осмисли, не толкова да се
пренаписва наново и да се изразява друга гледна точка, а да се защити това,
което е най-ценното от нашето историческо наследство. Това е нужно тъй като
след 1989 г. се появиха призиви да се разбиват митове, да се посяга на
национални герои, дори се хвърля кал върху Левски и Ботев, да се дегероизира
Историята, особено като такива герои като Таньо Войвода бъдат забравени...
Според мен трябва да се върне възрожденското в нашата историография, тъй
като трудно би било да открият вече нови факти и нови свидетелства за
Априлското въстание и изобщо за нашето освободително движение и
Руско-турската освободителна война. Трябва да се погледнат събитията от
друга гледна точка, да се покаже, че българите са били вече съзрели за
свобода, че заслужават освобождението. Макар, че една малка част от
българския народ е била организирана в комитетите на Левски и една малка
част въстава срещу Османската империя, това е лицето на българския народ.
Нашият народ е заслужил своето освобождение и наистина тази свобода не е
била блян благодарение на точно такива герои като Таньо Войвода, които
представят българите в друга светлина. И така развенчават твърденията на
нашите съседи, особено на сърби и гърци, че ние със скръстени ръце сме
чакали руските освободители и че само сме правели опити за въстания. За
съжаление след 1989 г. някои колеги историци също подеха тези теми и дори
искат да реабилитират и поп Кръстьо...
Що се отнася до темата за прословутото османско присъствие, тя дойде от
политиците, пръв Юнал Лютфи от ДПС го произнесе през 1990 г. и някои колеги
веднага подхванаха идеята да пишем нови учебници, така наречените свитъци,
които бяха безобразно написани през пролетта на 1992 г., в които Априлското
въстание беше сведено до една страница и нямаше дори Батак и Перущица. Това
отново бе с оглед на политическото управление на страната...
Д-р А. Кънев: Това твърдение бе подето и от проф. Вера Мутафчиева и
точно това е страшното, когато един професионален историк османист го каже...
Проф Г. Марков: Да това бе подхвърлено от представител на ДПС и намери
своята почва, така че според мен трябва да запазим възрожденското и да
преосмислим историята. Д-р А. Кънев: Смятате ли, че историческата ситуация
създава и съответно формира личността?
Проф. Г. Марков: Епохата ражда личностите, които и трябват. Един
Левски не е могъл да се роди 100 години по-рано или 200 години. Точно това е
гениалното при него, че намир: а своето място в историята и се появява
когато е нужен на освободителното движение, но по-рано, дори 50 години
по-рано той не би могъл да се роди... В историята няма ако, но един Левски
“ако” беше жив, Априлското въстание може би имало друг ход. Много е важна
личността в историята, не само както твърдяха марксистите народните маси,
като творци на историята. Д-р А. Кънев: Може ли да разбираме, че
микро-историческото изследване на такава личност като Таньо Войвода спомага
за цялостното осветляване на историческия контекст?
Тези личности, които са в сянката на националните
герои трябва да бъдат възкресявани, трябва да се напомня за тях, защото дори
един Левски или Ботев, те не могат без такива като Таньо Войвода, от една
страна техните съдби просто са свързани, а от друга всеки си има своето
място в освободителното движение. Колкото и да е гениален един революционер
като Левски, на него му трябват точно такива дейци като Таньо Войвода.
Д-р А. Кънев: Какви са съвременните форми за изучаване на историята
от ученици, студенти и непрофесионални историци? Това ни интересува тъй като
ние в момента занимаваме с тази проблематика над 800 деца, като мотивираме
да пишат по тази тема и им раздаваме символични награди. За Ваша информация
на последната ни среща бяхме поканили професор А. Фол, за да раздаде
поощрения на най-добре изявилите се деца. Сега сме поканили Теодоси Спасов
за да открие организирания от нас национален събор по случай 30-тия поход
“По стъпките на Таньо Войвода” на 29.05.2005 г. В случая Ви питаме като
преподавател какви са съвременните форми за достигане на историята до хората.
Проф Г. Марков: Днешното младо поколение иска по друг начин да му се
поднесе историята, не този равномерен разказ, това описание, а историята
трябва да бъде интересна, дори забавна. Сега в Пловдив и президентът
Първанов каза, “...време е събитията да влязат в компютърните игри...” Той
предложи компютърна игра за Балканските войни, това също би могло да стане,
тъй като днес младите хора по-малко четат, а повече играят или използват
мултимедийни приложения. Т.е., високите технологии трябва да бъдат
използвани в преподаването на историята. Но освен препредаване на знания,
децата трябва да бъдат и възпитавани, тъй като Историята не само дава уроци,
но тя е и възпитателка. Много е важно в епохата на глобализацията, да опазим
нашата национална идентичност и един от начините е да съхраним историческата
памет. Това е особено важно, тъй като според мен има опити за заличаване на
тази историческа памет от някои чужди фондации, които работят от години в
България и които ни съветват да късаме неудобната истина от учебниците по
история.
Д-р А. Кънев: От съвременна гледна точка Историята как ще третира “нацията”?
В тези условия на глобализация, бъдещо присъединяване към ЕС, вече сме
членове на НАТО...? Къде ще остане нацията като такава?
Проф Г. Марков: Това е един от големите въпроси на съвремието, как
българската нация трябва да се самосъхрани в ЕС и изобщо в епохата на
глобализацията. Все повече надделява това особено схващане, проповядвано
предимно от колеги, неисторици – “...каквото било – било, ние вече сме първо
европейци, а после българи...” Всъщност ние сме българи, а после европейци,
няма европейци изобщо... Но привържениците на тези идеи мечтаят за
“съединени европейски щати”, което според мен не е възможно, тъй като модела
САЩ е една нация събрана от целия свят, нация на заселници, на емигранти.
Докато в Европа има народи като нашия с вековна история и не можем да се
обезличим и да се откажем от нашата историческа памет. Но тези чужди
фондации точно там работят, те ни ругаят историците, че сме патриотари, че
сме дърпали народа в XIX век, че това е една отживелица, че трябва първо да
живеем добре – това още са го казали древните... “Там е моето отечество,
където живея добре.” Дали ще живея в България, САЩ или Канада – няма
значение, важното е да живея по-добре. Това според мен е пагубно, да се
проповядва и от българи. Така се обезмисля историята и жертвите на такива
като Таньо Войвода... Как може да се каже “каквото било-било” като да речем
във една Франция много държат на своята история... Д-р А. Кънев: Да, аз като
медик мога да допълня, че това е като памет на еритроцитите, тя не може да
изчезне.
Проф Г. Марков: Не може и тази памет трябва да се предава от
поколение на поколение...
Д-р А. Кънев: А смятатели, че нашата форма – походи, викторини – ние
водим 120 деца на тези походи и по наши данни около 3000 човека ги посрещат.
Тази културно-образователна форма остаряла ли е вече?
Проф Г. Марков: Не, тя трябва да продължи защото този стремеж на
определени кръгове да ни отчуждят от собственото ни минало е крайно опасен и
тази дейност е много полезна. Краеведението трябва да се поощрява, тъй като
е изключително трудно. Много по-трудно е човек да напише научен труд за един
град, една монография, отколкото да напише една монография от националната
история.
|
|

Най-напред изворите са крайно ограничени, тези колеги
работят при по-трудни условия отколкото в столицата и затова трябва да
поощряваме краеведите. И точно такива походи, това съхраняване на традицията
трябва да се предава на децата. С влизането в ЕС се опасявам, че ще ни
наложат техните програми как да изучаваме собствената си история. Все още те
само препоръчват, но както затварят атомната електроцентрала Козлодуй, по
същия начин – по европейски ще искат да ни поевропейчат. Когато се наложат
тези евро-бюрократи от Брюксел, ние трябва дадем отпор, както гърците дават.
Д-р А. Кънев: А възможно
ли е това според Вас? Една малка държава как ще даде отпор на велика Франция,
велика Германия?
Проф Г. Марков: Както гърците дават отпор – ние можем да си защитим
националните интереси, стига да имаме достойни политици. За съжаление нашите
политици традиционно предпочитат по-слабото съпротивление и преди някой да
им е казал нещо те казват “да”. Аз от това се опасявам от нашите политици,
които приемат всичко.
Д-р А. Кънев: Но ние не можем да ги превъзпитаме, гражданското
общество все още е много слабо в България.
Проф Г. Марков: Така е. За съжаление това гражданско общество, което
се създаде за 15 години бе опорочено и то стана гражданско общество, обаче
по чужд модел. Както Сорос наля тук може би 100 млн долара за тези 15 години
и вече Сорос има цяла школа, включително и от историческата наука. Особено
културолози, социолози, философи, политолози... Сега един колега предлага да
няма термин “Възраждане”, а термин “Догонване”, тъй като ние българите сме
били толкова изостанали, че това не е нашият Ренесанс, а трябва да догонваме
напредналите европейски народи и това догонване продължава от 200 или 300
години...
Д-р А. Кънев: Нека
понеже малко сменихме и темата, но това пък за нас е интересно, Вие като
историк какво прозирате зад Сорос?
Проф Г. Марков: Сорос е типичен представител от епохата на
глобализацията – милиардер, който смята, че трябва да бъде създаден един
универсален човек на бъдещето, човек без минало – с един чип, ако мога така
високотехнологично да се изразя. Възпитаниците на Сорос твърдят, че миналото
ни пречи. На тях не им трябват нации и национални държави. Те смятат както
Сталин, че нациите са на отмиране, че трябва да има универсални човеци, да
бъдат добри професионалисти, да работят добре за свръхнационалните и
наднационалните компании, че вече няма да има национални граници и няма да
има нации. А след като има национална история и народна памет – значи има
нация, която им пречи. Вижте какво става в САЩ и Канада, аз съм потресен,
това е най-голямата доброволна асимилация на човешката история.
Д-р А. Кънев: А защо този модел да не работи и за Европа според Вас?
Проф Г. Марков: В Европа трудно ще проработи и затова той “започва”
от по-малките народи, тъй като той не може да отрече французи, германци,
англичани, италианци и испанци и започва тези експерименти от народ като
нашия или в Прибалтика и някъде из Молдова. Това е един експеримент –
заличаването на националната памет, която пречела да станем универсални
човеци.
Д-р А. Кънев: Вие смятате, че универсални човеци не може да има?
Проф Г. Марков: Не. Универсалният човек е най-голямата заплаха.
Такива като Сорос казва: ”Ще ви напълним стомасите, но трябва да ви промием
мозъците. Вие ще живеете добре.” И всеки се стреми към стандарт на живот –
това е човешко. Това е идеалът на такива, с промити мозъци и пълни стомаси.
Те смятат, че стомахът е нещо по-важно от историята и се поставят над
историята. Това е тяхната мечта, но в Европа много трудно, поне в близко
бъдеще незнам как един французин ще го откажеш от неговата история.
Д-р А. Кънев: В този контекст, нека отново се прехвърлим – ето
примерно Априлското въстание е потушено, но Ботев и Таньо тръгват. Как като
историк преценявате тези личности, каква е мотивацията им?
Проф Г. Марков: Най-вече времето. Днес някой седнал в тихия кабинет и
си пише историята на Априлското въстание и той не може да проумее защо е
трябвало Ботев и Таньо да загиват като въстанието вече е смазано. Не може да
приспособяваме историята към Съвремието, трябва да я осмислим. Историка
трябва да изследва събитието от днешна гледна точка, но да се пренесе и в
онази епоха.
Д-р А. Кънев: Как става това?
Проф Г. Марков: Това е според мен майсторлъка – не може само от
днешния ден. Още Хегел е казал: “Всяко поколение трябва да си пише своята
история.” То има право да я осмисли, но това не бива да става и по
методологията на съветската школа, която казва, че “историята е политика
обърната към миналото”. Така ни учеше марксистко-ленинската школа, че има
удобна и неудобна истина, и че историята трябва да служи на днешния ден.
Както сега някои казват: “Ето влизаме в ЕС, историята трябва да ни послужи.”
Като един пример – миналата година бях в Карлово по случай 100 години от
28-и Стрямски полк и говоря за участието на полка във войните за национално
обединение. И там един голям умник ми каза: “Професоре, накрая така трябва
да завършите словото за пред личния състав (тъй като една част заминава за
Ирак), че да дръпнете една патриотична реч за Ирак.” Казах му: “Как искате
историята да служи на днешния ден, какво общо има Македония с Ирак? Нашите
дядовци са се били за свободата на българите в Македония.” Или както външния
министър: “Левски ако беше жив щеше да отиде да освобождава иракския народ...”?!
Д-р А. Кънев: Тази символика, тази натовареност на
“героя-революционер” – не е ли малко натрапчива от съвременна гледна точка?
Проф Г. Марков: Стига образът на революционера да се пресъздаде като
символ, но не бива да се изтъркват силните думи, все пак това са
герои-революционери от XIX век. В историята има и приемственост, без такива
като Ботев, Левски и Таньо Войвода ние нямаше да бъдем тук и нямаше да бъдем
същите... Ние сме една брънка, едно поколение, но трябва да осъзнаем, те са
си дали живота да живеем с Вас сега и тук. Иначе можеше и да ни няма тук...
Д-р А. Кънев: Много благодарим за този разговор и Ви
каним на организирания от нас събор на 29.05.2005 по
случай юбилейния тридесети поход “По стъпките на Таньо Войвода”. Бяхме
притеснени, че сме сами на този културен фронт, но
след този разговор се чустваме по-спокойни. До нови срещи...
Публикуването на текстове от електронното издание на КПД
Родно Лудогорие и съответните форуми е разрешено само след писмено
съгласие от редакцията. |