|
Интервю на КПД Родно Лудогорие с проф. д-р Георги
Бакалов, Зам. Ректор по научно-изследователската дейност към СУ - 28.03.2005
г.
Редакционният екип на КПД Родно Лудогрие
направи втора стъпка в търсене на истината по някои наболели
теми. Предлагаме Ви откъс от това крайно интересно
интервю, а
пълният му вариант ще публикуваме в предстоящия втори брой на списание ПЪТ.
Д-р А. Кънев:
Добър ден проф. Бакалов! Подаряваме Ви една покана за събор по случай 20-тия
ни поход “По стъпките на Таньо войвода”. Съборът ще бъде със специалното
участие на Теодоси Спасов. Във всички нащи списания имаме рубрика “Акценти”
и бихме искали да Ви зададем няколко въпроса. Нека започнем от зад напред.
Смятате ли, че формата “походи” е подходяща от съвременна гледна точка? Ние
занимаваме повече от 800 ученици и интелектуалци от района на Лудогорието с
провеждането на походи и писане на тематични есета.
Проф. Бакалов: Смятам, че всичко, което служи за възпитание на
младите хора и за учкрепване на националното самосъзнание е полезно,
независимо в каква форма ще бъде. Може би това е първа грижа на
оторизираните органи и държавата, но очевидно те странят от подобни дейности.
Поради тази причина е добре, че има граждански организации и сдръжения на
свободни начала, които вършат това, което иначе е призвание на държавата,
семейството, училището и църквата. Не че ги изключвам напълно, но очевидно
те не изпълняват тези функции.
Д-р А. Кънев: Абдикирали са.
Проф. Бакалов: Да.
Д-р А. Кънев: Всички знаем историческата
действителност от времето на Априлското въстание, но какви са според Вас
духовните последици от него?
Проф. Бакалов: Априлското въстание винаги е определяно като
кулминация в Българското възраждане, защото за основна част от неговите
ръководители е било ясно, че то няма да постигне целта си, но поне ще
постави на европейската сцена българският въпрос. Това не е малко. Всичко,
което е свързано с организацията на това въстание, е дело на българския
народ. По подобен начин българите успяха да придобият и своята екзархия.
Въпреки намесата на външни хора, въпреки това, че се пречеше от външни сили,
българите създадоха една чисто българска организация, която легитимира
правото на българския народ да се смята за различен в рамките на Османската
империя. Много примери има във Възраждането, които и днес могат да ни
послужат при създаването на гражданското общество, тъй като тогава много от
инициативите не са били подкрепяни нито от държавни органи, нито от голями
спонсори – всичко е ставало благодарение на обикновените хора.
Д-р А. Кънев: Как изглежда националния
идеал на българите от XIX век и първата половина на XX век през призмата на
ценностната система на съвременния и модерния човек?
Проф. Бакалов: Когато се заговори за национален идеал и национална
доктрина, за осъществяване на проекти от българската идентичност, това се
посреща много негативно от някои наши среди, защото подозират възраждането
на едно чувство, на едно настроение, на едни амбиции от XIX век. Те смятат
нова за националистично. Има обаче ценности които нямат давност, те се вечни,
между тях са религията, семейството, етичните ценности, отечеството,
добруването на народа и в този общ “концерт” на глобалисти и нихилисти
гласовете на подобни хора се чуват по-слабо. Имам наблюдение, че от всички
по-изявени нации в Европа, българите за нещастие заемат последното мястов
това отношение, тъй като никак не е вярно, че глобализмът е утвърден на
запад. Французи, германци, италианци и испанци държат много на своите
национални приоритетии идентичности. Опитват се дори да направят своите
култури световни, а не да се откажат от тях. В този смисъл незнам ние
българите чии интереси удовлетворяваме, след като бягаме от подобни неща,
които крепят нацията, които създават именно самочувстъвието ни.
Д-р А. Кънев: В наш разговор с проф.
Марков той каза, че в едни от срещите си с неправителствени организации,
една от мотивациите им е (тя работи вече в Америка) – пълен стомах, празна
глава за модерния човек и единици интелектуален елит. Това възможно ли е в
Европа?
Проф. Бакалов: Според мен категорично не е възможно, защото това е
едно механично дублиране на американския модел. Американците все пак са една
сравнително хомугенна нация, но въпреки че са съставени от различни
етнически групи, които се опитват да живеят обосубено, но все пак, за да
могат да се реализират в условията на Съединените щати те задължително
стават американци. Това е едно от основните изисквания спрямо тях. Това в
Европа не може да стане, защото е континент с много стари култури. Българите
се нареждат между най-старите народи в Европа с една култура, която ги
съпътства още от Евразийския период и тук чувството за другост и обособеност
е много силно. Самите създатели на евопейския модел не мислеха, че Европа ще
има като бъдеще създаването на Европейски съединени щати, защото нито една
европейска нация и култура не може да претендира да бъде обобщаваща на
всички останали. Европа ще остане една, може би много добре организирана
политически и икономически, общност, която обаче ще си запази езиците,
културите и националните самобитности. В това отношение опасенията, които
споделяха някои наши съграждани, че влизайки в Европа ние ще се размием
между останалите и ще загубим своята идентичност не е вярно, защото това
зависи преди всичко от нас. Ако ние се откажем от тази идентичност
естествено е, че това ще стане. Организации като Сорос целят именно това.
Целят превръщането на отделни части на Европа в банки за безработни, в които
биха могли да набират евтина работна ръка, други, които да изпълняват
поръчки на по-големите нации – да се създаде един глобален механизъм, в
които всеки регион или държава да получи определена роля. Това е против
интересите на малките нации. Едва ли би могло да се наложи такъв диктат на
германци, французи и англичани, но на нашето общество му липсва тази
рефлективност по отношение на тези външни инвенции. У нас малко се прави в
това отношение от организации като вашата, аз познавам и други такива, те се
опитват, но това става в общо взето съпротивителна среда. Не е цел и
приоритет на самото правителство или на онези, които биха могли да го
направят по лесно, а това са държавните органи, които самите ние сме избрали
за да защитават нашите интереси. Подобно нещо не можем да видим в една
Гърция например. Дали на нас ни харесва или не, но гърците много ревниво
отстояват своите национални приоритети.
Д-р А. Кънев: Ние работим в смесен район,
а турското население там е буквално касулирано от тяхната партия ДПС и по
време на втория поход “По стъпките на шейх Бедреддин Симави” те казват “Не
се занимавайте с нас”. А според мен Бедреддин е едно национално богатство.
Как гледа съвременната историографска наука на думите “държава”, “нация” и “етнос”?
Проф. Бакалов: Всички обвинения, че хора, които застъпват национална
кауза са против другите не е вярно. Например, това, че ние се борим за
съхраняване на българската национална идентичност съвсем не означава, че сме
против други етнически групи, които са наши съграждани. Онова, което може да
ни направи по-силни и единни в усилията е преодоляването на етническата
предразположеност към обособяване, в каквато посока работи една такава
официално призната партия като ДПС. Техния контингент, когато започне да
гласува за партия или организация по свой избор, а не по етнически признак
ще значи, че са излезли от орбитата на тази затвореност и в това отношение
ние можем да ги смятаме за много полезни наши съграждани. Докато обаче,
винаги и при всеки случай, определят своя вот от гледище на етническата си
принадлежност те ще останат изолирани от нас. Историческия пример, който
дава Бедреддин е много подходящ за случая. Той говори, че независимо от
религията и етническата принадлежност, има много по-високи общочовешки
ценности, които той навремето е защитил. Това може да се проектира и в наше
време. Интересите на нашата общност, не са приоритет само на българите. |
|
Д-р А. Кънев: Един Ваш колега от СУ “Кл.
Охридски” проф. Ибрахим Татарлъ се обиди на термина “български турци”, той
казва, че няма български турци, а “турци в България”.
Проф. Бакалов: Нищо некоректно няма в това определение, то съществува
повече от 100 години, може би от първите държавни актове, когато още има
Княжество България и Източна Румелия. В документите тази многолюдна група от
малцинствата се определя по този начин и в него няма нищо некоректно.
“Български турци” означава, че те са хора, които са родени в България, тук
са техните корени, свързани са и емоционално с тази страна, тук са техните
близки и роднини, спомените, така че те могат да бъдат наречени с пълно
основание “български турци”. По същия начин ние нямаме проблеми да наричаме
една друга група “български арменци”, те самите не протестират срещу това.
Явно е, че тези внушения се правят от друго място с цел да бъдат откъснати
от българския етнос и противопоставени.
Д-р А. Кънев: Смятате ли, че техния
етнос може да се занимава с национален идеал? Не са ли малко 130 години?
Проф. Бакалов: Напротив, биха могли защото тази толерантност, която
показва българския народ по отношение на техния език и култура, за това, че
не се дири сметка за минали негативизми, показва, че такива условия има и
едната страна на мнозинството е готова да приеме една такава оферта и аз
мислия, че това е напълно възможно.
Д-р А. Кънев: Следващия ни въпрос към
Вас ще бъде като към преподавател. Какво значи героичното в днешно време?
Децата, които водим на походите често ми задават въпроса как Таньо войвода е
убедил четниците да тръгнат. Ако приемем, че Ботев и Таньо са интелектуалци,
луди глави, както е казал Вазов, как те са убедили другите да тругнат тогава?
Какво е “герой” в постмодерността?
Проф. Бакалов: Мнозина, за да следват такъв пример значи, яе са били
респектирани от искреното поведение на такива, да ги наречем водачи като
Таньо и Ботев. Няма друг механизъм, който да обясни подобно поведение,
просто хората, които са ги последвали са повярвали на тяхната кауза, на
тяхната искреност. А дали има днес герои – това е сложно за отговор, защото
днешното поколение има съвсем други ценности, които са провокирани от много
бруталната намеса на електрониката в тяхното възпитание, в игровите им
занимания. Там има един друг вид герои, които са по-скоро холивудски тип и
те като че ли са поразмили и изместили традиционното разбиране за героя като
човек, който отстоява някъква кауза, не просто децата да смятат, че има
добри и лоши, а добри, които защитават конкретни национални интереси. Ние
такива герои имаме много в нашата история. Едни от много популярните епоси
за Крали Марко, Шишмановия епос, Момчил войвода, хайдутите в епохата на
османското владичество и вече в края на Българското възраждане –
революционерите. Те като че ли са предоставени изцяло само на училището и на
някои казионни обществени организации, които по време на годишнини, на
чествания ни ги припомнят, извеждат някъква масовка и с това се приключва.
Иначе емоционалното съзнание на младите хора в повечето случаи, тук говоря
като преподавател, е заето с този нов тип герои. Вижте реакциите на младежи,
събрани на стадиони и площади, когато поп идоли изпълняват песни – това е
цяла религия. Това е много страшно, защото виждате десетки хиляди души,
които са манипулирани от една нискокачествена музика с много движения обаче
или пък спортни хитове, спорта се изражда по този начин, той губи
олимпийския си дух, когато всичко е сведено до една показност, до много пари
и до представления. Все пак човешките физически възможности имат някакъв
предел. Няма да дойде момент, в който някой ще скочи 6м. Тогава олимпизмът,
самото състезание е замъглено от някъкви представи за резултати, които са
непостижими.
Д-р А. Кънев: Какви са необходимите
поуки от историята?
Проф. Бакалов: Това е една много банална тема, учителката на живота –
историята. За съжаление никой не си взима поука от историята, дориима случаи,
когато професионални историци са заемали високи постове и когато са могли да
използват своя професионален опит за до използват в непосредствената си
дейност. Изглежда политиката и злобата на деня са по-силни и те надделяват и
това усещане професионално за поуката изчезва. Може би, това е един всеобщ
закон. Поколенията, които се сменят, да придобият собствен опит, а не да
ползват опита на предишните, иначе ние щяхме да живеем днес в едно много
съвършенно общество.
Д-р А. Кънев: Значи смятате, че походите
имат смисъл? Защото в провинцията, в турския край ни обвиняват в реваншизъм
към комунистическо минало, което за тях е довело до Възродитения процес.
Проф. Бакалов: Това не е вярно, защото походите и викторините, макар
и поднесени в друг вид е имало и преди Втората световна война. Все пак
условията, при които хората тогава са живяли са позволявали такива форми
като публични беседи, които сега са изместени от токшоута в телевизията.
Това, което беше програмирано като една задължителност и се възлагаше на
комсомолски и партийно организации е създало това впечетление. Но един поход
по стъпките на дадена чета или в спомена на едно историческо събитие не може
да бъде идеологически обосновано с нищо – то има само патриотично
въздействие.
Д-р А. Кънев: Те смятат, че е най-добре
да има хора без минало, защото в миналото имаме противоречия между
българския и турския етнос.
Проф. Бакалов: Това е най-голямата грешка, която може да се допусне –
да се заличи миналото, с цел да се притъпят противоречията и да се затвори
настоящата страница на историята, да се чете новата, за да се забравят
проблемите днес. Това, понеже се направи преди 15 години, ние все още
изживяваме прехода, поне в идеологическия му аспект. За нас все още не се
говори спокойно за миналото, защото, когато му беше времето и както трябваше,
тази страница не се прочете. Някои я затвориха набързо с цел да избегнат
противоречията.
Д-р А. Кънев: Съответно, не трябва да
търсим неща, които ни разединяват?
Проф. Бакалов: Да, съзнателно не е необходимо в един разговор с
българските турци ние да припомняме годините на завоеванието, на репресиите,
на кървавия данък. Ако искаме диалог с тях, ако търсиме база за да живеем
съвместно и без противоречия трябва да търсим теми, които ни обединяват.
Д-р А. Кънев: Нашите предразсъдъци са ни
обременили...?!
Проф. Бакалов: Човек не усеща в този “склад” на паметта точно онези неща,
които могат да му влияят и да формират неговото
решение и виждане по даден въпрос. Това се дължи на дългогодишното
възпитание и мислене. Съвременните историци не могат да преодолеят
утежненията от миналото, тъй като не може да има изолирани култури.
Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е
разрешено само след писмено съгласие от редакцията. КПД Родно Лудогорие 2005
Всички права запазени. |
