От векове в Делиормана на България горят светилници*

Мистичен мост, простиращ се от Средна Азия до Балканите; хилядолетна тюркска култура, обичаи и език, пренесени до днес; хилядолетия, изпълнени с богатства, които ще бъдат пренесени в бъдещето. Хиляда години споената с любов вяра в триадата Аллах-Мохамед-Али, тълкувана на полето на ислямския мистицизъм, захранвана от алевизма-бекташизма, е носила обич, мир и братство в земите, в които се разпространява. Създателите на този честит път (под "път" се има пред вид "тарика" - път за религиозно-нравствено самоусъвършенстване на членовете на суфитските ордени -б.м.) - посветени, светци, старейшини на алевитски общини, шейхове на дервишки ордени - разпръскват светлина с такава сила, че да освети целия свят.

Тази вяра, съставена от ум, логика, житейска истина, без да се дистанцира от света, влиза в сърцата на хората; с нея се достига до Бога, в нея няма груба сила и борби... има простор, щедрост, възможности, дух, обич, чувство... Тази вяра притежава изобилие от човеци - от Ахмед Йесеви до Хаджъ Бекташ, Юнус, Отман Баба, Демир Баба, Пир Султан - изобилие от обич. Правилата на тази вяра са създадени от стотици светци, посветени, поети.  

Да, носителите и разпространителите на тази култура изпълняват своя култ не само в Анадола, те са завоювали и Балканите - с обичта си. Такова завоевание, че никакъв натиск, препятствия, борби не можаха да попречат на съществованието на тази вяра. Днес на Балканите десетки хиляди турци мюсюлмани изповядват алевизма- бекташизма. Балканските турци, неразделна част от чийто живот са такива хора като Къзълдели Султан, Саръ Салтук, Отман Баба, Демир Баба, Акязълъ Султан, Хеким Али Баба, са обвързани с такава любов към този път, така сърдечно изпълняват народните песни, а нефесите (алевитски религиозни песни -б.м.) изтръгват от сърцата им клокочеща вяра. Векове са горели на Балканите светилниците на алевитите-бекташии, а джемовете (джем - организирани около един водач - баба- алеви; мястото на техните сбирки - б.м.) им са поддържали живота на турския език, култура, традиции и обичаи. Те и до днес вървят по пътя на Мохамед и Али, съобразявайки се с тънкостите и правилата му, с трудолюбие, самоотверженост, с търпение, преодолявайки всякакви затруднения.  

Срещите ми с хората в България една година след експедицията, която направихме миналата година с Ахмед Хезарфен, Хаккъ Сайгъ Баба и Хасан Асар Баба от името на вакъфа Джем, станаха причина да преживея най-вълнуващите дни в живота си. Резултатите - получени от изследователската експедиция, обхващаща 10 алевитско-бекташийски села в Делиормана на България, които дори и след стотици години живеят със своята религия, култура, философия, традиции и обичаи, говорят турски - са наистина много сериозни. Тези прекрасни хора с отворени за приятели сърца, поддържат джемовете си непокътнати. Ашуре (Мухарем), Билезерлик/Кафадарлък, Хъдрелез, Невруз, празниците... много добре демонстрират, че е жива историческата същност на традициите и обичаите, останали от техните предци.  

(Ашуре - шиитски траурен празник, годишнина от убийството на третия шиитски имам Хюсеин, син на Али, от омеядските войски на халифаЯзид край Кербела (дн. Ирак) на 10 мухарем 61 г. (по хиджра) = 10.Х.680 г. В с. Бисерци например празниват спасяването сина на имам Хюсеин - Зейнел Абедин от кланетата край Кербела; Билезерлик/Кафадарлък - кафадар означава най-близък, верен приятел в духовния живот, в смисъл на съмишленик, в отличие от садъч - верен приятел по житейския път. Кафадар се избира след женитбата и след приемането на семейната двойка в джема. Това става със специален ритуал, наречен кафадарска сватба; коли се курбан; Хъдърелез - букв. означава ден на Хъзър и Иляз - в алианските предания легендарни герои, съответно на сив и червен кон, тръгнали в различни посоки да обикалят земята и да помагат на хората. Всяка година на един и същи ден се срещали на р. Фърат (Ефрат) и споделяли впечатленията си от поведението на хората, като вземали решение какво да предприемат за насърчаване на работливите и наказване на мързеливите. Празникът Хъдърелез има известни прилики с Гергьовден. Празнува се на 6 и 7 май; Невруз - първият ден на пролетта; ден на пролетното равноденствие; Нова година по мюсюлманското летоброене; голям празник в чест на 40-те светци (невидимите пазители на света); смята се, че на този ден се е родил любимецът на всички бекташии - Али. На този ден се е състояла сватбата на Али и Фатма - б.м.). Закирите (закир - измежду най-добрите певци и свирачи бабата определя един, наричан закир. Той сяда до бабата и открива изпълнанието на религиозните песни "нефес" и танца "сема" - б.м.) изпълняват нефесите с дълбоко проникновение. И жените имат задължения в джема. Понякога баби, заемали длъжността 40-50 години, при всички обстоятелства всяка петъчна вечер запалват любовта към Мохамед и Али във светилниците, наследени от тях от векове.  

Пътят (тарика) притежава много тънки правила. Всички хора в джема познават много добре тези правила. Макар и да вземат пример от великите на Балканите и в Турция, тази истина те прилагат в живота; великите са стигнали да това равнище работейки, никой не им е помагал. Народът на Делиормана вярва, че без да се работи, без да се произвежда, нищо не се постига. Бабите вярват, че трябва да се работи - без оплакване - за себе си, за хората, за Бога. Жената на бабата (анабаджъ) е редом до него в задълженията в джема. В частните разговори жените не остават зад вратата както в Анадола, напротив те са в центъра на разговорите и на събранията. Толкова са мили, че майка Султан ни каза: "Миналата година поканихте всички баби на събранието на религиозните водачи. Тази година, ако ни поканите, и ние искаме да дойдем." 

В Делиормана срещнах откритост, честност, мъжество, реализъм. По тези земи се работи, преодоляват се трудностите, няма място за мързел. Основното тук е - независимо от цялата бедност и трудности на препитанието - да се работи повече, да се произвежда повече. В селата на тази околия всеки има градина, достатъчна за самия него. В тези градини се отглеждат най-различни зеленчуци и плодове. Хората произвеждат зимнина за себе си. Тези прекрасни хора приемат живота такъв, какъвто е; отдават голямо значение на чистотата; в този райски кът и майки, и бащи, и млади, и стари, независимо от неблагополучията, не са изгубили радостта от живота, в нашата история те могат да служат като витрина за истинска идентичност. Най-сетне, надяваме се, че министрите от новосформираното правителство ще пазят върнатата собственост на турците, че решително ще съблюдават културните им особености и че те ще могат да се ползват от различните си права.  

Експедицията в Делиормана по дни 

Бележки върху организираната от името на вакъфа Джем между 15 и 20 юни 2001 г. експедиция в Делиормана - с цел проучване и учредяване на филиал (на споменатия вакъф): 

Осъществената от мен по покана на Вейсел Байрам, който положи големи усилия за създаването на филиал на вакъфа Джем в Разград, 10-дневна експедиция бе доста полезна в много отношения. Вейсел Байрам от алевитско-бекташийското село Кастджълар (Бисерци) е един от внуците на запалилия първия светилник в селото Юмет Салих. Байрам е един от живеещите в България алевитски интелигенти, който е добре осведомен за живота в Турция и особено за алевизма, той е добре образован, вярващ и сърдечно свързан с алевитско-бекташийската вяра.  

Бележки върху направената съвместно с него (Вейсел Байрам) Експедиция /Посещения/: 

16 юни: Първия ден посещаваме желаещите да влязат в ръководството на филиала на вакъфа Джем: от Кубрат (Балпънар) - Ахмед Марданоглу - учител-пенсионер; от Адакьой (Острово) - Сюлейман Селман Деде и неговия син бизнесмена Айдън Селман; от Бисерци - Алиш Баба, Хюсеин Баба, журналиста Али Лютфи - учител по турски език - пенсионер, отговарящ в София за изданията на старотурски език, закир Али Пиров. Собствено, разказвам на очакващите ме хора за работата на вакъфа Джем. Това са наистина силно религиозни люде.

Същата вечер пак със същите хора правим 3-часово събрание в къщата на Алиш Баба (в с. Бисерци) за целта на нашето посещение, за проблемите на селото. Към събранието се присъединяват, освен Иса и Ибрахим Баба и съпругата на Алиш Баба - Рюкюш Ана, която се включва в разговорите. Същия ден правим визита и на селските първенци. 

17 юни: Осъществявам една по-задълбочена среща със Сюлейман Селман Деде (Адакьой - Острово) - потомък на голям, стар род, най-стария алевитски род в района. Сюлейман Деде, който всъщност благодарение на усилията на Вейсел е много добре запознат с работата на вакъфа Джем, казва, че много харесва проф. д-р Изетин Доган (гл. редактор на сп. Джем - бел. моя) и че издаването на сп. Джем е нещо похвално. Същия ден посещаваме най-прочутото в района място за поклонение Демир Баба. Текето се намира на уединено място в една дълбока долина. То е като знаме на турската вяра в района, като че наблюдава цялата долина. Независимо, че в България има избори, хората посещават тюрбето. По-късно се изкачваме на доминиращия цялата долина хълм. Провеждам разговор с журналиста Али Лютфи от Бисерци. Тук жените водят по-активен социален живот. Спомен от моето посещение е срещата ми с известните в района като 17-те златни жени. Те се събират отвреме навреме, разговарят, пресъздават много добре местния фолклор. Изпълняват танца сема (религиозен алевитски танц в съпровод на саз -б.м.), демонстрират местните народни игри и песни. Беседваме и с тях. Същия ден избирателите дават своята подкрепа на партията на стария крал (т.е. цар -б.м.). 

18 юни: Връщаме се отново в Разград и се срещаме с очакващия ни Тодор Тодоров - председател на Съюза на разградските художници, директор на общинската художествена галерия, художник, приятел на турците, който съвместно с Вейсел Байрам е открил за първи път в града изложба на тема мистицизъм. Той казва, че е намерил истината в мистицизма и че иска да участва в културната дейност на вакъфа Джем. Неговите картини, особено свързаните с Демир Баба, наистина са чудесни. По-късно правим визита и разказваме за нашата работи на алевията Селман Ръза - директор на една частна фабрика в Кубрат. Накрая същата вечер провеждаме събрание в Адакьой (Острово) с хората, желаещи да се присъединят към учредяването на филиал на вакъфа Джем. 

На събранието присъстват: От Джаферлер (Севар) - Якуб Вейсел - лекар, Хюсеин Карахасан - баба на изповядващите култа в сряда, Хамза Вели Чакър - безнесмен, Ахмед Мердан -учител-пенсионер.

От Адакьой (Острово) - Айдън Селман - бизнесмен, Ахтер Селман - бизнесмен, Али Деде - шейх, Емин Селман - оджакзаде шейх.

От Кастджълар (Бисерци) - Али Лютфи - журналист, Али Пироглу - закир, Вели Баба - баба, Селман Ръза - директор на фабрика. 

Разказвам за работата на нашия вакъф, за дейността, свързана с алевизма в Турция, изслушвам техните мнения. Всички присъстващи заявяват, че желаят в Разград да се учреди център на вакъфа Джем и че ще го подкрепят материално и морално. След това продължавам срещите с неуспелите по различни причини да се присъединят към събранието. 

19 юни: Срещам се с Али Баба от Адакьой (Острово), с Ферда Баба от друго алевитско село Месим махале (Мъдрево), разказвам за нашата дейност. Ферда Баба и съпругата му ни посрещат много сърдечно. С бабата провеждаме много изчерпателен разговор. Хасан Кьосе - собствениик на мандра, който не е могъл да дойде на събранието, казва че ще подпомага с всичко необходимо работата на вакъфа и ще подкрепя дейността на Вейсел Байрам. Същата вечер посещавам джема на Али Баба - за първи път в историята му човек извън селото отваря вратата на джем в Бисерци.

20 юни: Посещавам тюрбето на Хеким Али Баба в с. Денизлер (Варненци). Научавам за пълната подкрепа от страна на Хамза Вели за нашето учредяване на филиал, за за благоустрояването на околната среда тук, за построяването на нова безплатна обществена кухня. В Йениджекьой (Преславци) посещавам Юсуф Баба. Заедно с Неби Ахмед Сюлейман - син на починалия на 21 април 2001 г. Ахмед Сюлейман Баба, когото посетихме миналата година, сега посещаваме гроба му. На старото гробище - стотици надгробни камъни - като доказателство за стотици години турско битие. Същия ден в Тутракан посещаваме тюрбето на Сабри Баба, известен като Софта Баба (софта означава ученик в медресе; софта се използва и като унизителен прякор за духовно лице - б.м.), според Шевки Коджа има голяма вероятност да става дума за Софи Баба (Софян Баба). В Тутракан живеят предимно нашите братя сунитите. На пазача на тюрбето, който е алеви, разказваме за нашата дейност и му даваме нашите книги и списания. По протежение на Дунав и на румънската граница слушат радио "Джем". 

21 юни: В с. Джаферлер (Севар) правим събрание, на което присъстват: Хюсеин Карасар Баба - главен баба в района на изповядващите култа в сряда (чаршамбалъ -средници), Сюлейман Солак, закир Сюлейман Али Мюслюм, Реджеб Ибиш, Сюлейман бей; също и участвувалите във второто събрание на религиозните водачи от вакъфа Джем - Али Кедик Баба, Нух Шеремет Баба, Тахир Мокан Баба, Ахмед Мердан, Мехмед Салих Баба. Разказваме за дейността на вакъфа Джем. Научаваме, че и тук е създадено общество на Демир Баба. Заявяваме, че можем да им помогнем в това отношение. Те искат да построят къща за джем в своето село или на Демир Баба. Бабите са изпълнени с огромно любопитство и безброй въпроси по отношение на Турция. Независимо, че влизането е абсолютно забранено, благодарение на Айдън Селман посещаваме тюрбето на Хюсеин Баба - изцяло разрушено, което се намира в националния резерват Воден с площ 80 000 дка. Същата вечер отново сме първите хора извън селото, които посещават сбирките на джема на Али Кедик Баба в с. Джаферлер (Севар). 

22 юни: Посещаваме Салих Фъчъджъ - главен баба на неделниците (тези, които изпълняват култа в неделя вечер) в селото, на когото и миналата година направихме визита и си поговорихме. 90-годишният баба лежеше болен. Отделно от интересната обща обстановка, семейство Фъчъджъ (Бъчварови - б.м.) принадлежи на старите родове, в които от време оно съветът на шейховете (религиозите водачи) се предава от баща на син. Разказваме за нашата дейност на неговия зет Сюлейман Солак, който миналата година присъства на събранието на религиозните водачи. Същия ден заминаваме за Каралар (Черник). С помощта на Мехмед Али Карадаш, на когото гостувахме миналата година, правим посещение на Селман Сюлейман Баба. По-късно правим събрание в с. Брадвари (Балтаджъ Йеникьой) с бабите Али Ръза и Мердан Хаккъ. В дълги беседи виждаме дълбочината на натрупаните знания от тукашните баби. От разговорите с бабите получавам подробни сведения, свързани с вярата в района. Вечерта попадаме на истинска местна сватба. 

23 юни: В едно от най-големите алевитски селища в района Дулово (Аккадънлар) посещаваме Абдулах Баба - главен баба на всички алевитски баби в района. Биваме причакани от съседа Ахмед Рамадан Баба. Получаваме сведения за проблемите в селото от двамата баби и от съпругата на Рамадан Баба. Същия ден се отбиваме при Мухарем Баба в Сьоютчюк (Върбино) и при Мустафа Ахмед Акиф и Муртаза Баба от близкото до Силистра друго алевитско село - Колебина. Научаваме, че в Колебина, макар и през лятото работата да е много, пак се палят светилниците и непременно се правят вечерните молитви. Същата вечер се връщаме в Разград. Запознаваме се с режисьора Юксел Чавуш - сърдечно отдаден на алевизма. С този творец беседваме за алевизма и за изкуството. 

24 юни: С Ергин Еми от Кастджълар (Бисерци) - син на баба, член на общинския съвет в Разград, председател на фонд Български тютюни - провеждаме много полезна среща по темата за филиала на вакъфа Джем. Г-н Ергин е един от истински сърдечно отдадените на алевизма-бекташизма. Научавайки, че директорът на автогарата в Разград Бюрхан Мюмин е алеви, запознаваме се и разговаряма с него и със стария приятел на Вейсел Байрам - Димиар Маджеф - бивш областен управител. Същия ден след обяд отпътуваме за Турция по пътя за Варна, разположен сред безпределни природни красоти. 

Някои бележки относно вярата: 

Джемовете в Делиормана се развиват добре. Те се помещават в стая, в специална част от къщите на бабите. В джемовете се използва същински турски език. Ако бабата е толкова болен, че да не може да отиде в джема или ако отсъства по много важна причина, в къщата на бабата непременно се запалва светилникът. Понякога закирът може да го замести. Влиянието на бабите върху обществото е доста голямо. Бабите обикновено имат 15-30 двойки последователи. Те имат определени задължения в случай на раждане, смърт, женитба, по празниците. И съпругите им имат задължения в джема. За разлика от баба, деде (шейх) не е разпространен термин за религиозен водач. Съветът на религиозните водачи, макар и да не е разпространено явление в района, все пак се среща. Напр. в с. Джаферлер (Севар) предците на Салих Фъчъджъ Баба са участвали в съвета на старейшините. В същото село родът на главния баба на изпълняващите култа в сряда Хюсеин Карасар Баба дълго време е заемал споменатата длъжност. По същия начин и в Адакьой (Острово) родът на Селманови е известен като "оджакзаде" и се използва терминът "деде" (шейх, религиозен водач). Обаче независимо от това тази система е различна от съвета на религиозните водачи в Анадола. 

Вместо да се чете корана, се пеят нефеси. Всеки от членовете на джема има задължения. Според броя им едно задължение може да се изпълнява от повече от един човек. Задълженията се степенуват по ранг. Всяка длъжност се отличава с определени молитви и ритуали. След бабата най-важни се смятат задълженията на закира, на гьозджю (наблюдател - който охранява мястото на алианските сбирки -б.м.), на черагджията (който се грижи за светилника - трикрак свещник, изработен от глогов храст - б.м.). Сазът е неразделна част от джема. 

На институцията Билезер (Кафадар) се отдава голямо значение. В кафадарството, също както и в Анадола, съществуват строги правила, които трябва да се съблюдават. Тези, които не са станали кафадари, не могат да имат длъжности в джема. Отдава се значение и на празниците. На Ашуре (Мухарем) се пости. Познават се Невруз и Хъдъреллез. 

И тук видяхме арабски и ирански игри, подобни на тия в Анадола. Иранците изпращат хора в алевитско-бекташийските села, които да отвеждат добрите ученици за обучение в Иран и които водят огромна борба за построяване на джамии в алевитско-бекташийските села. Тъй като няма председателство по вероизповеданията в района какво ще стане със стотиците джамии, които се унищожават. За да могат да получат имота на вековните храмове, каквито са алевитско-бекташийските текета, те правят постъпки пред българското правителство. Стотици години правата на алевитите са били потъпквани, сега те искат да встъпят в правата си на наследници.  

Гледах документалния филм за алевитите в Делиормана "В нашите ръце, в нашите сърца", осъществен от Българска телевизия през 1996 г., в който има доста сполучливи кадри относно регионалната вяра и култура. Интересът на българите и изследователите към алевизма е огромен. Второто събрание на анадолските религиозни лидери от вакъфа Джем е имало сериозен отзвук в района. Често се задава въпроса кога пак ще се организира ново. Този път има много повече желаещи да се включат в него. Освен това и съпругите на бабите много биха искали да дойдат на събранието. 

Тюрбето на Хюсеин Баба е разрушено. Състоянието на тюрбетата на Демир Баба, Сабри (Софта, Софи/Софян) Баба и Хеким Али Баба е добро. Обаче исторически постройки на текета и тюрбета са били разрушени, а ценни предмети напълно разграбени. Младите са емигрирали било в Турция, било в големите градове или градчета. Емиграцията на Запад е предпочитана. Взаимоотношенията между турци и българи са добри. С голяма радост се посреща едностранното премахване от страна на Турция след 1 юли на визите за българските съотечественици. 

Желанието на Вейсел Байрам и на Тодор Тодоров е да се открие и в Истанбул изложба, като тази в Разград на тема мистицизъм, като се поканят участници от резлични страни. Това е идея, която наистина заслужава подкрепа.

автор: Айхан Айдън* (статията е публикувана в сп. Джем, бр. 35, август 2001 г.)