12.06.2006
минало и настояще се сляха
по пътя
автор:
red
На 02 юни приключи 21-ият
Поход по
стъпките на Таньо Войвода,
организиран от КПД Родно Лудогорие с
подкрепата на Министерството на науката и образованието, и в
сътрудничество с общините Силистра, Разград и Търговище. Ентусиазмът
и желанието за изява на организатори и участници се разгърна до
краен предел в духа на националните чествания на 130-тата годишнина
от Априлското въстание.
Етно-културологичният маршрут събра над
4 000 родолюбци, водени
по традиция от "идеологическото ядро"
на Дружеството и "будните лудогорски даскали".
Походниците извървяха вечния Път на четата от 1876,
преоткривайки наново фрагменти и артефакти от
микроисторията на Таньо Войвода и осмисляйки ги в контекста на днешната
съдба на
Лудогорието.
Инсценирането на хронологията от събития и подсъзнателното идентифициране с 28-те
четници създаде особено усещане за преплитане на Минало и Настояще.
Като на кадри от филмова лента пред очите ни сякаш се извъртя животът на тези
Великани чрез чието изучаване може да се
осветли цялата епоха на късното българско Възраждане.
Точно там, на границата между историческа реалност и духовно изживяване
вибрираха и неизменните въпросителни за бъдещето на Лудогорието: Ще
се запази ли крехкото доверие между отделните групи в етническата
мозайка? Ще се съхранят ли местните
култури и нрави?
АКЦЕНТИ
В
онлайн
галерията
е качена първата порция снимки
от Поход 2006, направени от Цвета Драева от Разград. Надявам
се, че ще ви харесат и напомням, че всеки
може да публикува своите фотоси на галерията към сайта. За целта е
необходима само регистрация, а в случай, че имате някакви въпроси,
можете винаги да се обърнете към мен.
Другата хубава новина е, че благодарение на Радо Паунов от Ихтиман,
се сдобихме със запис на репортажа на Панорама за Похода, излъчен по
БНТ, вечерта на 2 юни. Някои успяха да гледат този материал, но на
всички, които не са предлагаме да попълнят пропуска си от секцията
Архив/Мултимедия.
Съвсем скоро, на сайта очаквайте и пълното интервю с академик
Константин Косев, част от което бе публикувано в бр. 4 на
списание ПЪТ, както и PDF
версия на самото списание.

|
ОТЗВУК
автор:
Райна Бобева, гр. Разград, участник в похода
Като верен участник в тази забележителна традиция реших да открехна
за вас малко прозорче към историческата епоха, в която бях пренесена
чрез направената възстановка през тези 4 дни.
На 17 май 1876 г. при село Пожарево (Тутраканско) четата на Таньо
Войвода преминава р. Дунав и стъпва на българска земя. Тази дата е
началото на 11 съдбовни дни, през които Войводата и неговите 27
верни другари преминават покрай 30 селища в Лудогорието и Поломието.
Четниците водят 3 сражения, като последното е на Керчан баир,
Поповско. Общо в битките загиват 9 души, сред които и самият Таньо
Войвода.
Рано сутринта на 30 май в град Тутракан ни чакаха 28 облечени като
четници младежи. Местните жители ни посрещнаха с голяма радост, след
което се отправихме към брега на р. Дунав, където последователите на
Таньовата чета инсценираха слизането на българския бряг и положената
от четниците тържествена клетва. На втория ден походът продължи през
селата Побит камък и Топчии и завърши на площад “Възраждане” в гр.
Разград, където се състоя тържествен преглед на маршовата и
патриотична песен.
На 1 юни минахме през село Костанденец и продължихме към Захари
Стояново, където ни чакаше Министърът на образованието и науката -
Даниел Вълчев. За наша голяма изненада той също бе облечен в
четническа униформа и заедно с нас участва в 10-километровия преход
през Коджа Хендек.

Най-вълнуващият момент от похода бе на четвъртия ден, когато
участниците инсценираха сражението при местността Припека. 28-те
младежи от Тутракан бяха Таньовата чета, а всеки друг можеше да
участва, преоблечен като аскер. Освободителите в неравен бой се
сражаваха срещу конници и пехотинци от редовната турска армия,
като разиграването на тази незабравима сцена продължи
до Керчан баир, където някога четата е
разгромена и разпръсната.
През цялото време и най-вече сред воя на сирените, сякаш се чуваше
последният зов на войводата: “За свобода или смърт!”. Тази
атмосфера, като че ли ни накара да си задаваме отново и отново
въпросите: “Какви са били тези хора? Как са намерили воля и кураж,
за да тръгнат по пътя на свободния човек, в онова петвековно
несвободно време?”
Истината е, че на подобен подвиг са способни
само нравствено-извисени личности с непреклоним, саможертвен дух,
готови на всичко, за да спечелят Свобода за своята Родина. |