|
13.02.2006
Здравейте Лудогорци!
Винаги се радваме, когато някои ни изпрати материал за публикация -
това показва вашата активност. Този път ви предлагаме част от два
текста, в които е включена интересна гледна точка за корените на
култа към Железния баща. Статиите всъщност са три и са любезно предоставени от
д-р Иван
Митев от Русе, за което му благодарим. Пълната им
версия можете да свалите тук:
- Праотците
-
Боговете на българите
-
Следи към българското родословие
Из
Преданието за Алп
Хурса
Преданието за Алп Хурса е съхранено и по нашите земи, в паметта на
хората от Лудогорието. Там той се знае като Железният Баща (на
турски Демир Баба) – Великанът на великаните и Заповедникът на
водата и огъня. Той определено е почитан като Всеобщ Баща и
родоначалник на 72 народа и техните царе. Той също така е научил
хората на рударство, ковачество и на много други умения. Но като
Всеобщ баща Железният Баща съчетава чертите на тотемните животни на
двамата легендарни български царе-праотци на българите – далечният
Болг и по-късният Авитохол. Железният Баща е можел да се превръща
във вълк и в сърна. С мита за Железния баща са свързани и легендите
за дванадесет бели вълци и още дванадесет бели сърни, които според
поверията понякога се явяват из Лудогорието. А може би Железният
Баща е и самият Один, царят на асите – обощественият народ от
германската митология. В древността асите са живяли при устието на
р.Дон, и са наричани още Железния народ, защото техните воини целите
са били облечени в желязо. Один също така е бил заобиколен от 12
жреци, наречени диари– толкова, по колкото са белите вълци и сърни в
легендите от Лудогорието. Накрая следва да отбележим, че асите се
смятат за тракийско племе, и не е изключено преданията за Железния
баща да са свързани с наследството на гетите – тракийско племе,
живяло в Североизточна България. Неговата столица Даусдава се е
издигала в Сборяново – там, където е светилището на Железния Баща и
се пазят преданията за него.
 |
|
Из
Алпите-диви
Хурса (Хърса).
Богът Ковач, Синът на Слънцето . Върховният алп-див, най-почитан от
българите. Това е видно от имената на много селища по нашите земи:
гр. ХЪРСОВО в Делтата на Дунав (на румънски Хършова), две села
ХЪРСОВО в Лудогорието и едно до Мелник със същото име. Името на
Хурса носи и град КУРСК в Русия, според Сказанието.
Култът към Хурса е съхранен и в Лудогорието. Преданието за него е
съхранено сред населението, живеещо около мястото, където се е
издигала столицата на траките-гети Даусдава. Алп Хурса и почитан
като Железният Баща (Демир Баба на турски). Неговият култ е възприет
от алевитите (къзълбаши) – ислямско течение, възникнало в Иран,
чиито последователи у нас са потомци на ислямизирани българи.
Вероятно култът към Железния Баща е възникнал на тракийска основа,
но траките не са почитали такъв бог според сведенията на Херодот.
Железният Баща е Великан на Великаните и Заповедник на водата и
огъня. Той е представен като юнак-конник, въоръжен със сабя, но също
така той е обут в железни обуща и носи желязна брадва,
съответствуващи на името му. Железният Баша се смята за Всеобщ Баща
на 72 народа с техните царе. Той е научил хората на много знания и
умения – на първо място да добиват и обработват желязото. Като
Всеобщ Баща Железният Баща съчетава образите и свещените животни на
двамата легендарни царе-праотци на българите – далечният Болг и
късният Авитохол. Той може да се превръща както във вълк, така и в
сърна. С него са свързани поверията за дванадесет бели вълци и
дванадесет бели сърни, явявали се в Лудогорието.
Според Сказанието Алп Хърса е изковал оръжието на средните алпи, но
също така той е представен като покровител на хората, във връзка с
мита за сътворението на първите хора:
И Тангра повелил:
да вложи Хърса в хората
своя огнен дъх.
Така у хората
се е появила душата.
А тя е безсмъртна
и е главното в човека.
гл.I, п.1 : 33-34
А в първата песен се разказва как Хурса е дал на хората умения по
рударство и ковачество:
Той бил неуморен ковач
и пребродил цялата Зема
в търсене на руда
за своята ковачница.
По неговите пътеки
и сега хората вървят,
и считат Хурса
за свой покровител.
Никой не може
да пресече пътя на Хурса,
иначе изчезва силата
на оръжеито му.
гл.I, п.1 : 9-11
Като Син на Слънцето Хурса съответствува на индо-иранския бог Митра,
също и на германския Фрей, един от синовете на Один. Като Бог-Ковач
той съответствува на келтската богиня Бригид – Покровителка на
ковачите, поетите и лечителите. Също като Железния Баща тя управлява
двете стихии – огъня и водата, с помощта на които се изковава и
закалява стоманата. А празниците на празниците на Бригид, Фрей и
Хурса са отнесени към едно и също време на годината – 1-ви февруари,
когато се чествува празникът Имболк по келтската традиция. На него
съответствува Атанасовден (31-ви януари), тъй-като св.Атанас е
приемникът на Хурса в християнската традиция.
В народната митология св. Атанас е представен като юнак на бял кон,
победител на зимните студове. Също така св.Атанас е покровител на
ковачите.
Да, по Хърсовден (Атанасовден) – Среди зима, Алп Хърса излиза на
белия си жребец, за да разчисти пътя на Слънчевата колесница, и да
пробуди заспалата земя с огнения си дъх – за нов живот през
настъпващата пролет.
|
