|
ЗА ИМЕТО НА ДЕМИР БАБА – ЖЕЛЕЗНИЯТ БАЩА
Текето
Демир баба – Железният баща е най-известното и най-посещаваното от
текетата в Североизточна България. Посещава се както от – алиани, така и
от турци – мохамедани и българи-християни. Всички те извършват култови
действия, палят свещи или колят курбан, търсейки помощ от светеца, който
за едни е Демир, за други /поради близост на името/ - Димитър, за трети
/поради тачения, вероятно храмов, празник Гергьовден/ - свети Георги, а
за четвърти /поради големия събор на Илинден, който ставаше от 20-те до
60-те години на 20 век/ - Свети Илия. В историята на с. Свещари е
отразено: “Баба Данка Нитовица разказваше: “От месото в казаните
раздаваха и на турци и на българи. Не ни деляха. “Вземи, комшу, вземи,
хаир да бъде!” Кадъните палеха свещи на манастира и четяха молитви на
своя свети Демир. Палехме и ние свещи на свети Димитър, така казвахме на
светеца…” Светецът се е казвал свети Георги и на Гергьовден и досега му
колят курбан къзълбашите“ – казваше Герго Яблански, а дядо Кадир Давудов
допълваше: “Ходят в Текето да колят курбан и да четат молитви както
къзълбаши, така и турци и българи.” /Б. Илиев, Свещари, село край древни
светилища, С. 2000 г., с. 97/
Посетилият текето през 1952 г. Евгений Теодоров също отбелязва: “Идвали
са и българи и алиани. И странна гледка се откривала пред погледа: на
една страна християни, а на друга алиани извършвали в долината на Демир
баба дере, на едно и също свещено място, своите обреди”. /Е. Теодоров,
Произход на някои предания и легенди в Лудогорието, сп. Език и
литература, кн. 2 , 1973 г., с. 45/
Пълното име на светеца, както ни го съобщава и Ф. Каниц, е Хасан Демир
баба Пехливан. В ръкописната апокрифна книга “Веляетнаме” то е
означавано само като Тимур, но се чете и се произнася Демир. В устната
практика, когато разговорът се води на турски език, се използва формата
Демир баба, а когато се води на български език, се използва и
българският превод Железният баща. Названието Железният баща се използва
редом с Демир баба при неосведомени и малко информирани слушатели, за да
е ясно значението, влагано в названието.
|
|
Горните факти показват, че при разширяването на употребата на названието
Демир баба, в научния оборот, се налага нуждата от превода му на
български език, в най-адекватната форма, която се оказва “Железният
баща”. Под това име през 1991 г. беше отпечатан от Борис Илиев сборник с
легенди за този приказен герой – дарител на блага, олицетворяващ прехода
от бронзовата към желязната епоха, въплътен в образа на алианскя
дервишин Хасан Демир баба Пехливан, живял през 16 век и погребан в
гробницата при свещения извор Петте пръста. / Б. Илиев, Железният баща –
Демир баба, С , 1991 г.; също в “При извора Петте пръста” С, 1993г. /
Необходимостта от българския превод на името се приема и от проф. Тодор
Ив. Живков. Той пише: “Тезата на Б. Илиев, позицията му за Демир баба –
Железният баща, че този основен герой във фолклора на Лудогорието
вероятно е най-древният персонаж в нашия фолклор, е защитима.” / Т. Ив.
Живков, Българското предание, послеслов на Български легенди от Б.
Илиев, С, 2001 г. с. 205/
Като древен фолклорен герой Железният баща се възприема и от писателя
Гео Донев, който пише: „В легендите, които местното население разказва,
героят е наричан от турците Хасан Демир баба, а от българите Железният
баща, което е превод на тюркското му име… И двете имена, равнозначни по
съдържание, са прозвище на героя, дарител на блага от легендарни
времена, отражение на прехода от бронзовата към желязната епоха.” /Г.
Донев, Демир баба, легендарният герой от Благословените гори, в. Екип,
9. 07. 2003 г./
Подобно е становището и на литературоведката Румяна Койчева, която
споделя “изводите на Борис Илиев, че Железният баща е от най-древните
съхранени персонажи в българския фолклор и битуването му в съзнанието на
населението от Лудогорието - българи и турци - е свързано с култовата
практика на светилището при извора Петте пръста”. / Р. Койчева,
Железният баща – един малко познат митико-епичен герой от българския
фолклор, в. Гледища, 19. 08. 2003 г./
|
Според разказваните на турски и български език легенди и предания за
светеца, той бил роден в с. Пчелина от родители Али деде и Заиде ханъм и
се казвал Хасан. Понеже обичал да се бори, бил наречен Пехливан /борец,
герой/ - Хасан Пехливан. Към това име впоследствие, когато основал свое
теке върху изоставеното манастирище, при извора Петте пръста, той
прибавил и прозвището Демир /Железният/, име на местен, древен герой,
като с него наследил легендите на мястото и подвизите на своя
предшественик Демир. Във връзка с това Евгений Теодоров пише: ”Демир
баба не е име, а прозвище - Железният отец /деда/” /Е. Теодоров, цит.
съч. с. 55/. И по-надолу: “Фактът, че алианският монах се наричал Демир
Хасан баба, докато брат му се казвал само Хюсеин баба, показва че Демир
е било прикачено към името Хасан като прозвище, свързано с мястото.”
/пак там/.
Според Евгений Теодоров легендата за Демир баба е съществувала преди
построяването на “мавзолея и Железният деда” е бил хан Омуртаг”. /Е.
Теодоров, цит. съч. с. 56/ Така Евгений
Теодоров въвежда в писмената практика термините “Железният отец” и
“Железният деда” като превод на името Демир баба. Преди него обаче, още
в 1963 г. Величко Вълчев беше употребил за същата цел термина “Железният
старец”. “Железният старец, чийто първообраз Демир баба ни е по-близък и
понятен” /БНТ, т. 9, С, 1963 г., с. 7/
Названието “ Железният отец” е употребено и от Йордан Григоров в
издадения през 1985 г. сборник “Нови пазар” три пъти във връзка с
гробницата на Демир баба, наричана “мавзолеят на Железния отец – Демир
баба” и един път във връзка с легендата за ослепения княз Владимир,
който според автора е “Железният Отец Демир баба”, погребан в Демир баба
теке. /Нови пазар – сборник от научни доклади и съобщения – 1985 г., с.
16-18, 21/ По същия начин Катерина Венедикова
през 1990 г. превеждайки житието на светеца /Веляетнамето/, го назовава
“Житието на Отец Демир” като приема, че Демир е българско име. /в.
Гледища, Разград, от 30. 10. 1990 г./ |
Легендарният герой от текето Демир баба се нарича Железният баща не само
от българите, но и от турци, когато разговорът се води на български
език. Като доказателство на това твърдение привеждам фонограмата на
предаването “Събор в Сборяново” по Българската телевизия от 14. 09. 1991
г. Фонограмата е точен запис “в кадър” на интервюираните лица, измежду
които и Зейнил Кабов от с. Свещари, който между другото е казал дословно
следното: ”Там още е Железна баща. Той е един борец, пехливанин значи…
Един господен човек… Демир баба долу-горе в 1550 – 1640 г. живее в това
време… /с. 3/ Който желаеше, всички идвахме, ама българи, турци, цигани,
няма значение. Много хора идват тука… Идват за черковата, Железна баща –
Демир баба. /с.4/ … Всичките чакат от него помощ: “Аман, Демир баба,
аман Железна баща, помогни му!” Иска помощ тука народът. Всичките. /с.
5/ ...Който няма деца, иска деца от Железна Баща. Абе така вярва
народът. /с. 6/
Фонограмата е заверена с подписите на редактора Тони Кирова и режисьора
Веско Младенов при монтирането на филма на 17. 08. 1991 г.
Необходимостта от употребата на българския превод на името на Демир баба
се подчертава и от становището на проф. Александър Фол в предговора на
настоящия сборник. Названието Железният баща, според нашето схващане е
необходимо и поради обстоятелството, че героят се подвизава от
незапомнените времена, до Освободителната война и не може да се
идентифицира само с живелият през 16 век Хасан – Демир баба.
автор:
Илия Хр. Илиев
|
