Девизът ни е: ДОБРОСЪСЕДСТВО, ДОВЕРИЕ, ИСТИНА. Истината такава, каквато е, независимо дали се харесва някому или не, защото без истина няма доверие, а без доверие няма добросъседство.
Добросъседството, двата етноса са нарушавали само под влиянието на верския фанатизъм и интригите на властите (турски по времето на османското господство и български след Освобождението). Ако не са властите, партиите и политиците, да объркват кората, българите и турците в Лудогорието и сега биха живели безпроблемно, в добросъседство и доверие, защото в бита и на двата етноса има сходство и близост: оръдията на труда и стопанските дейности са еднакви, подобни са игрите и забавите им, приличат си празниците и обичаите, еднакви са баянията и магиите им против беди и болести, а в историческата им памет, въпреки тежките спомени от игото и възродителния процес, са запазени не малко предания за толерантност и взаимопомощ и дори за покровителство от страна на отделни властници, като Сюлейман ага Йълъкоглу от Силистра, Гяур Хасан ефенди от Разград, Гьокмен ага от Топчии и др.
Дружеството се стреми да популяризира тези факти, като акцентира не на онова, което разделя, а на това, което сближава. То организира съвместни мероприятия и празници, поощрява взаимните гостувания по време на битови и семейни чествания, провежда екскурзии и походи за опознаване на родния край и историята му, издава книги, брошури и вестници.Всичко това разбира се, не би било възможно, ако не бе нашият екип от съмишленици и тяхната подкрепа и усилия.
„Родно Лудогорие“ е създадено в тревожната 1990 г, когато под руините на тоталитарната система се показват бурените на шовинизма и фанатизма, заплашвайки да изправят като врагове довчерашни съседи и приятели. То трябва да намалява напрежението, създавано от недобросъвестни представители на двете общности. Тази задача стои и сега пред него и то се старае, според възможностите, предвидени в устава, да я решава отново, тъй като световните конфликти показват, че опасността от избухването на етнически конфликти е напълно реална.
Учредителното събрание на дружеството, на 02.08.1990 г. е предшествано от създаването на общински дружества в Разград, Силистра, Исперих, Завет, Кубрат, Дулово и Тутракан. По-късно, на 17.02.1993 г. е основано и дружество на живеещите в София лудогорци. Тези клонови дружества водят различен по активност живот. От основаването си преди 14 години до сега, дружеството провежда ежегодно два похода на дружбата: Поход по пътя на четата на Таньо войвода, преминала през Лудогорието през размирната 1876 г. и Поход по пътя на бунтовната армия на Беддредин, тръгнала от Лудогорието през 1416 г. И в двете събития участват както българи, така и турци. Двата похода минават покрай повече от 30 селища, населени с българско и турско население и по време на пътуването се набляга на дружбата между двата етноса и на толерантното отношение между въстаниците и мирното население.
Учредител:
Борис Илиев – Инициатор и учредител на проекта „Родно Лудогорие“. Роден е на 24.03.1927 г. в с. Свещари, Исперихска община. Завършва право в СУ ‘Климент Охридски“ и театрознание във ВИТИЗ „КР. Сарафов“. Почетен гражданин на гр. Разград и гр. Тутракан, работил е като учител, юристконсулт, главен арбитър и уредник в Националния музей на българската литература. Изявен фолклорист, историк, етнограф и краевед. Наричан е певецът на Лудогорието за трудовете си, свързани с историята на този район, а също и с песните и легендите за тази част на България. Автор е на изследване за четата на Таньо войвода, преминал в България през 1876 г. едновременно с Ботевата чета. За неуморния си труд на културния фронт е оприличаван на Матей Миткалото, за което ние – неговите наследници му благодарим.
Председател:
д-р Анатоли Кънев – основен емоционален и практически двигател на изявите на Дружеството. Ръководи цялостната организация и всички проекти, водач на походите.
Секретар:
Росица Филипова – Подкрепя цялостната организация на проявите на сдружението.
Членове:
Ерхан Чаушев – юридически и стилов консултант; трезвият и прагматичен разум на екипа
Джена Славова – координатор, обработка на документация и архиви
Явор Иванов – координатор, археологически и теренни изследвания
Васил Кънев – административен сътрудник